Видове темперамент и техните характеристики

Психологията дълго време беше считана за “псевдо наука” (така както и химията, разбира се), от която всъщност няма нужда, но както философите казват “Всичко си има време и място”.Добрата новина е, че редът на психологията и нейното приложение в днешния свят вече е дошъл.  Благодарение на развитието на  цивилизацията ни вече спокойно можем да говорим открито за отношенията си, да анализираме мислите и чувствата си и да откриваме проблеми, възникнали на психическа или психологическа основа, без да се страхуваме да потърсим помощ.

Благодарение на богатия достъп до информация обаче често си позволяваме ние самите да влизаме в ролята на психолози и да спрятаме по един обстоен психологически анализ на хората около нас. В по-напреднал стадий на “информационна окриленост” поставяме диагнози, предписваме терапия и се захващаме със следващия “пациент”. Разбира се, в това няма нищо лошо, ако не се прекалява. Има обаче нещо, за което не се замисляме и това е т.нар темперамент.

Най-важното, което трябва да се знае за темперамента е, че той представлява съвкупност от психични свойства, характеризиращи степента на възбудимост на даден човек (т.е дали ще е зайче на батерии или пък “полегнала е Тодорка”). Темпераментът е генетично заложен – човек се ражда с определен темперамент и не се влияе от средата, в която живее и е практически невъзможно да го промени.

Много психолози и психиатри са се опитвали да диференцират типовете темперамент, въз основа на параметри като сензитивност, активност и реактивност, пластичност и ригидност и темп на реакциите.  Въпросът за различните темпераменти при различните хора датира от древността, както ще видите по-долу.  

Хипократ и Четирите темперамента

Четирите вида темперамент са дефинирани още от “бащата на медицината”- Хипократ. Според него , темпераментът на човека зависи от преобладаващата течност в тялото – кръв(сангвиник), жълта жлъчка(сангвиник), черна жлъчка(меланхолик) или лимфа(флегматик).

В наши дни, при дефинирането на темпераментите са запазени само четирите имена, а самият темперамент не е обвързан с преобладаваща течност в организма. Темпераментът е свързан с типа висша нервна дейност на човека (ВНД). Трябва да се отчете фактът, че няма лош и добър темперамент- всички имат свои предимства и недостатъци

Сангвиник – Лабилен тип  ВНД: весел, отзивчив, приятна компания, уверен, импулсивен

Сангвиниците са изключително активни хора, които с радост се впускат в нови и нови предизвикателства, те са от хората, за които казваме, че имат “гореща кръв”. Създават контакти с лекота и умеят да говорят на много различни теми.  Усвояват нови знания и умения лесно и се адаптират безпроблемно към нова обстановка. Тези хора са много импулсивни , креативни и с “развинтена фантазия”, винаги търсещи удоволствието ( и в повечето случаи го намират). С тях никога не е скучно, но може да бъде много изморително.  Те са много изразителни и винаги може да се отгатне отношението им към нещо или някой, само наблюдавайки езика на тялото им. Лошото е, че са много непостоянни в това, което правят. Способни са да започнат много начинания наведнъж, а да не завършат нито едно.

Холерик – Възбудим тип ВНД-бърз, страстен, агресивен, амбициозен, припрян

Холериците са абсолютното въплъщение на амбициозността-при тях интересите са по-устойчиви и се стремят да завършват започнатото – по-най бързият и най-ефективен начин.Обикновено се водят от правилото “Моята дума е закон”.  Те също са социално интелигентни и комуникативни, но за разлика от сангвиниците умеят да бъдат прикрити и потайни. Агресивността и нейните прояви в един или друг вид не са неприсъщи на този вид темперамент. Друго характерно за холериците е силната воля, благодарение на която успяват умело да доминират над другите темпераменти .  Холериците обичат да са постоянно заети с нещо, умеят да планират и организират добре, но понякога е възможна рязка смяна на настроенията, а при определени обстоятелства е възможно дори да изпаднат в депресия.

Флегматик -Инертен тип ВНД-бавен, муден, монотонен,с хладно излъчване

Флегматиците са много спокойни, тихи, издръжливи, работливи и инертни. Обикновено са любимци на своите работодатели заради тези свои качества Понякога това  спокойствие и ниска реактивност могат да бъдат много изнервящи за по-активните типове темперамент, което води до конфликти. Флегматиците обаче се отличават със завидно търпение и самообладание, почти непостижимо за сангвиниците и холериците. Характерна за тях е бедната изразителност на езика на тялото, бавните движения и темп на речта, както и трудното съсредоточаване. Поради това флегматиците трудно превключват от една вълна на друга и всякакъв вид промени представляват голям стрес за тях, тъй като приспособяването им към нова среда, хора обстоятелства е доста трудно.

Меланхолик – тип ВНД , с понижена възбудимост-тъжен,песимист, депресивен, самовглъбен,

Темпераментът на меланхолика е базиран изцяло на интровертността – т.е насоченост към самия себе си. За притежателите на този тип темперамент често казваме, че “изпадат в съзерцание”. Те имат богат вътрешен свят където се чувстват сигурно и удобно.  Хората, притежаващи меланхоличен тип темперамент са считани за много изпълнителни, последователни и внимателни. Проявяват висока креативност, що се отнася до поезия, театър или рисуване. Много чувствителни и проявяващи загриженост към останалите. Заради този си черта, понякога човешките трагедии и болка ги натоварват повече от колкото трябва и могат лесно да изпаднат в депресивни състояния. В живота са много изискващи както към обстоятелствата и хората около тях, така и към самите себе си. За разлика от сангвиниците и холериците, меланхолиците не обичат да са център на внимание и предпочитат да останат на заден план в много ситуации, което не винаги е в техен плюс.

Типове темперамент според Х. Айзенк

Х. Айзенк е привърженик на бихейвиоризмът (течение в психологията според което поведението може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояни), но в своята теория за темпераментите, той изтъква, че все пак различията между личностите произлизат и от генетичните предпоставки.

За да извлече информация за своит еизследвания Айзенк прилага т. нар “факторен анализ”. Изследваните личноститрябва да попълнят въпросници съставени от множество въпроси, които директно или индиректно се отнасят до съответния тип темперамент.  Поне 50% от читателите в даден момент са се подлагали на теста на Айзенк, с цел да научат малко повече за своя темперамент. В оригиналните изследвания се извеждат две измерения на темперамента – невротизъм и екстраврсия-интраверсия.

Невротизъм

Това е скалата, която показва различията при хората, що се отнася до спокойствие. Той смята, че хората с по-високи нива на невротизъма са склонни към “невротични разстройства” (хистерия, неврастения, панически атаки). Тези нива, според Айзенк зависят напълно от физиологичните особености на организма и най вече от работата на т.нар симпатикусова нервна система, която е водеща при състояния на стрес, тревога или извънредна ситуация. Ето защо някои хора запазват самообладание по време на спешни ситуации, други се страхуват и не знаят какво да предприемат, а трети се ужасяват дори от безобидни инциденти.

Екстраверсия – Интраверсия

Казано по друг начин измерението тук е: срамежливи и тихи “срещу” общителни и шумни хора. Тук Айзенк също намира физиологично обяснение, защо някои хора са по-срамежливи и затворени, а други са комуникативни и приказливи. Той предполага, че нивата на екстраверсия и интраверсия зависят от баланса между “инхибиране”(успокоение) и “възбуда” на мозъка. Според Айзенк при екстраверсия се наблюдава силно “инхибиране” на мозъка – т.е. при критични ситуации мозъкът може да се “изключи”, за да се предпази, докато при интраверсията  е налице слабо инхибиране т.е в критични ситуации мозъкът не успява да отреагира и да се предпази достатъчно бързо. Накратко казано интраверсията и екстраверсията зависят от способността на мозъка да интерпретира преживяванията и да отреагира в дадени ситуации. Трябва да отбележим, че тук не става въпрос за правилно и неправилно функциониране на мозъка – то е просто различно.

Психотизъм

По време на изследванията Айзенк установява, че има още една група хора, които остават извън извадката му. След като ги анализира, той изолира още един фактор и това е психотизмът. Разбира се, високите нива на психотизъм, не означават непременно психично заболяване, а просто, че има по-голяма предразположеност за развитието на такива в дадена ситуация. Обикновено при хората с високо ниво на психотизъм се различават висока степен на безразсъдство, незачитане на разумни доводи, отричане на установени правила, и понякога неприемлив израз на емоции.

Типове темперамент според Юнг – Екстроверти и Интроверти

Теорията на Юнг за интровертите и екстровертите става толкова популярна, че хората понякога не си дават сметка, че той има и много други изследвания и трудове зад гърба си. Накратко казано, интровертите са обърнати към самите себе си и към вътрешния си свят, докато екстровертите обръщат по-голямо внимание на външния, заобикалящ ги свят.  В случаят Юнг не разделя интровертите и екстровертите въз основа на критерии като срамежливост-общителност, а по-скоро въз основа на ориентацията на Аз-а. В съвременното общество екстровертите са по-ценени от интровертите, но пък интровертните натури са считани за по-зрели и по-улегнали.

Екстроверт

Ориентацията на Аз-а при екстровертите е насочена към външния сят. Те черпят енергията си от него, ето защо екстровертите имат нужда от повече социални контакти, общуване, информация. Те са по-буйни, агресивни, ентусиазирани и целящи да са център на внимание. Общуването с такива хора е лесно и приятно, те умеят бързо да предизвикват интерес към себе си, но заради прекалената си, понякога неконтролируема активност, в даден момент се оказват просто “въздух под налягане”

Интроверт

Ориентацията на Аз-а при интровертите е насочена към вътрешния свят на мисли, чувства и емоции, където не се допускат други хора. Енергията на тези хора идва точно от този съкровен вътрешен свят. Интровертите нямат чак такава нужда от социални контакти и себеизява, те са много внимателни при избора си на приятели и трудно се доверяват. Обикновено притежават боката душевност и без да го целят, предизвикват интерес към собственият си “таен” свят, до който останалите се стремят да се доберат.

Десетки други учени като Шелдън, Кетъл и Мерабиан също са изследвали темперамента и междуличностните различия породени от генетични и физиологични особености.

Интересно за темпераментите

Типовете темперамент, дефинирани от Хипократ , всъщност изобразяват ъглите на две линии – температура и влажност.:

• Сангвиници – топли и влажни
• Холерици – топли и сухи
• Флегматици – хладни и влажни
• Меланхолици – хладни и сухи

Интересното е, че някои учени изготвят теории, според които преобладаващият климат в дадено населено място е предпоставка за развитието на определен темперамент. Например италианците ( влажен и топъл климат) са сангвиници, арабите ( топъл и сух климат) са холерици, руснаците (хладен и сух климат) са меланхолици, а англичаните ( влажен и… влажен климат) са флегматици.

Още по-интересно е, че И. Павлов ( изследва класическото обуславяне – куче-звънец-(храна)-отделяне на стомашен сок) също изследва темпераментите, но при кучетата, с които работи. За целта активира два стимула едновременно – звънецът за раздаване на храна и този за край на храненето. Изненадващото е, че различните кучета реагирали различно – някои останали весели и игриви, други започнали да лаят и да проявяват агресия, трети решили да поспят, а четвърти заскимтели така, сякаш всеки момент ще изпаднат в нервна криза.

Вероятно вече определихте темпераментът на всички ваши близки и познати? Чудесно, следващата статия ще обърне внимание на личностните разстройства – пригответе се!