Многоликата тревожност при децата – как да я разбираме и неутрализираме

Детската тревожност има много лица и форми. Присъща е на всяка възраст, просто характерните и проявления са различни и е хубаво ние като родители да умеем да ги разпознаваме и да подкрепяме детето да се справи с усещанията си само.

Всички изпитваме тревожност понякога и като естествена част от живота тя дори е полезна, защото ни държи в кондиция и ни помага да се справяме с опасностите и заплахите, с които се сблъскваме.

Когато обаче блокира детето и му причинява дискомфорт, тя може да бъде истинско мъчение – както за самото него, така и за родителите му.

Източниците на тревожност могат да бъдат много – темперамент, тревожни родители, проблеми в семейството, социална среда, травматични преживявания и дори -наследственост.

Ето някои от нещата, които се забелязват най-често при децата с повишени нива на тревожност:

Какво представлява тревожността?

Физически усещания

• На физическо ниво, тревожността се изразява чрез ускорен пулс, сърцебиене, стягане на гърлото, свит стомах, обилно потене, треперене, объркване, замаяност, кошмари и неспокоен сън, повишен или понижен апетит и др. Проявяват се когато детето се намира в ситуация, с която не може да се справи и в този момент е добре да сме до него и да рационализираме усещанията му.

• Честото уриниране и стомашно-чревните проблеми също могат да бъдат сигнал  за повишена тревожност при децата. Незадържането на урина (енуреза) или изпускането по-голяма нужда (енкопреза) също може да са свързани със стрес и безпокойство, особено ако са изключени физиологични причини за това.

• Нервни навици – смукането на пръст, гризането на ноктите, дъвкането на косата, нуждата от специфично тактилно усещане, нервните тикове, заекването  и др. много често са породени именно от това, че детето изпитва силно безпокойство и не знае как да се справи с него.

Емоционални и психически симптоми

• Тревожни мисли – прекалено вглъбяване в незначителни неща, постоянно премисляне и анализиране на всяка една минала ситуация, несигурност в бъдещето и постоянни колебания тип „ами ако…“, страх от отхвърляне, страх от изоставяне, страх от провал, песимистично отношение към живота, понижена самооценка и повтарящи се натрапливи мисли. Всичко това води до неимоверно психично изтощение у детето и не му позволява да води щастлив и пълноценен живот.

• Липса на когнитивна гъвкавост – детето не желае да опитва нови неща, плаши го запознанството с нови хора, не умее да се справя достатъчно успешно в различни социални ситуации, трудно се концентрира, лесно се уморява, използва плача като универсална реакция на всеки проблем, реагира бурно на промените.

• Страхове и кошмари -всички деца се страхуват от нещо, но с времето някои успяват да се справят със страховете си, докато при други се задълбочават до степен, в която рутинни дейности се превръщат в мъчение.  Нерядко възникват все нови и нови, които често са напълно нерационални и детето реагира бурно на всеки стимул, който би могъл да ги отключи.

Поведенчески проявления

• Тенденция към недоверие – света се възприема като крайно опасно място, което води до постоянна засилена бдителност у детето, а тя от своя страна до режим на постоянна готовност, без реална физическа заплаха.

• Отбягване на всичко, което го плаши или тревожи по всички възможни начини. Много родители тук се подхлъзват и сами започват да отбягват всичко, което би могло да разтревожи или разстрои детето. Но всички знаем, че няма как цял живот да избягваме поредица от неща и всъщност този подход често не води до добри резултати, защото все някога детето ще срещне куче или ще остане в тъмна стая и тогава усещането би било изключително интензивно, а детето – крайно объркано и изплашено.

• Прекомерна стеснителност, срамежливост и плахост. Силна тенденция за „залепване“  към някой или нещо в опит да запази собственото си спокойствие, нерешителност, перфекционизъм, компулсивни действия и опити за установяване на пълен контрол на средата.

• Категорично отхвърляне на чуждата помощ или влизане в режим на абсолютна безпомощност – двете състояния нерядко може да се редуват.

• Ескалираща потребност от получаване на увереност, със засилващо се чувство за безнадеждност, което може да прерасне в агресия или автоагресия.

• Тревожността може да се прояви и по много други начини – изключително трудно би било да се опишат всичките. Тя засяга тялото, мисленето, светоусещането на детето и отношенията му с другите и в този контекст мое да се каже, че за всяко отделно дете тревожността изглежда и се усеща по различен начин.

• Тревожността може да се прояви и по много други начини – изключително трудно би било да се опишат всичките. Тя засяга тялото, мисленето, светоусещането на детето и отношенията му с другите и в този контекст мое да се каже, че за всяко отделно дете тревожността изглежда и се усеща по различен начин.
  

Как да помогнем на детето да се справи с тревожността?

За съжаление няма универсално решение, защото подходът зависи от самото дете, семейството и средата, в която живее. Но има някои основни неща, които могат да бъдат приложени, за да научим детето да оценява правилно ситуацията и да разпознава и нормализира усещанията си.

• Обяснение на физическите симптоми и емоционални усещания

При възникнала заплаха, нашето тяло е програмирано да включи режим „бий се или бягай“. т.е подготвя се или да избяга от опасността, за да се спаси, или да се бие за живота си, понякога обаче може да се служи и да „замръзне“ от страх. Когато е в това състояние тялото освобождава коктейл от хормони и невротрансмитъри, който ни дава сила, бързина и издръжливост. Сърцето се активира и започва да изпомпва кръв по-бързо, за да захрани добре основните мускули и дългите мускули на ръцете и краката, пулсът се повишава, дишането се ускорява, за да осигури повече кислород, но за сметка на това някои органи и системи получават по-малък приток на кръв в този момент – храносмилателната система и мозъка например. За това, когато сме в състояние на силен стрес ни се гади, съзнанието ни е замъглено и ни е трудно да мислим логически. В днешно време заплахите в живота ни  в по-вечето случаи не представляват реална физическа заплаха за живота ни, с която да се справим, а тялото ни реагира по този начин, за това често се натрупва напрежение, което от своя срана води до хронично безпокойство , уплаха, раздразнителност и превъзбуда.

Това състояние е трудно да бъде разчетено дори от възрастен, а какво остава за децата, които дори нямат достатъчно житейски опит, за да вербализират усещанията си и да се справят с тях.

От изключително значение е да успокоим тревожното дете като му обясним, че е напълно нормално това, което усеща, защото така ще го облекчим емоционално. Тук много добре работят различните техники на дишане, тъй като умереният ритъм дава сигнал на тялото, че то не се намира в опасност. Когато детето е тревожно, може да нарисувате „Тревожното чудовище“, да поговорите какво усеща когато се страхува или безпокои и да напишете или нарисувате нещата, които биха могли да го успокоят в такава ситуация. Това може да е разходка сред природата, физическа активност, забавление с приятели, слушане на музика, четене на книги, разговор с мама и т.н.

Важно е детето да осъзнае, че се чувства така, защото изпитва тревожност, а не защото е в опасност или може да се случи нещо лошо.

Арт-терапевтичните занимания също са изключително полезни за неутрализирането на тревожността при децата, а и при възрастните. Ако самият Вие сте „тревожен родител“, няма как да очаквате детето да не е.

• Родителска емпатия

Много често децата се тревожат или се плашат от незначителни на пръв поглед неща, дразнят ни с необузданите си, странни, срамни или неадекватни реакции и по този начин самите ние като родители сме объркани от това как да действаме. Нерядко в рамките на 5 минути сменяме подхода си по няколко пъти, което от своя страна допълнително засилва объркването на детето.

На първо място е важно да избягвате да се карате, а още по-малко да се подигравате на разстроеното дете, колкото и маловажно или нелогично да ви се струва случващото се. Унижението, подигравките и заплахите не само няма да помогнат, а дори може да задълбочат проблема. Подходете с разбиране – все пак в детската глава света е много по-непонятен и страшен отколкото за нас възрастните. Родителската емпатия, усещането, че владеете ситуацията и емоционалната подкрепа са от ключово значение за това детето да придобие увереност, да намери сили да се изправи срещу страховете си и да се справя с тревожността и безпокойството.

Не притискайте детето твърде много. Ако го е страх от водата, не е особено добра идея да го блъснете в дълбокото, за да се пребори със страха си, нито пък е особено възпитателно да го затворите само в тъмна стая, за да „види, че няма нищо страшно“. Вместо това насърчавайте детето да върви напред с малки стъпки и с ваша подкрепа. Не е нужно директно да се сблъсква с нещата, които го плашат, може да потърсите заобиколни начини, отправяйте му малки предизвикателства, които са му по силите и винаги отчитайте напредъка, колкото и малък да е той. Стремете се още от най-ранна детска възраст децата да опознават света, да опитват нови неща и да развиват чувството си за сигурност и доверие. По този начин по-лесно ще се научат както да се бъдат нащрек и да се пазят от реалните опасности, така и да правят рпо-правилна оценка на ситуацията и да дават адекватен сигнал на тялото си когато „опасността е отминала“.

Тревожността при децата често е нещо, с което родителите успяват да се справят сами и в много случаи е просто етап от развитието, през който трябва да се премине по пътя към порастването. Ако имате чувството, че сте опитали всичко и не се получава, винаги може да се обърнете към специалист, който ще има обективен поглед върху ситуацията си и богат арсенал от идеи и подходи, които ще ви помогнат да преминете през този проблем я заедно с детето си възможно най-бързо и безболезнено, за да се подобри качеството на живот на всички.